Какво от туй, че смятат те "звезда",
че всички тоалети са ти нови?...
Роднините ти тънат в нищета,
баща ти из казаните се рови...

В дома ти, се разхожда расов пес
и папагал ти казва "Добро утро!".
Ти имаш само зооинтерес,
живееш ден за ден, а не за утре.

Бижута по ръцете ти блестят.
По улиците ходиш богоравна.
Близките ти, нямат да ядат...
Не знаеш даже думичката "гладна".

Сърцето ти - студена буца лед.
Средата ти - перде е за очите.
Не е ли по-добре да си човек,
вместо за своите да бъдеш вечен зрител?

Звездите светят до един момент.
Взривяват се и всичко се забравя.
А добрината като монумент
след поколения в легендите остава..

"Звездите светят до един момент.
Взривяват се и всичко се забравя.
А добрината като монумент
след поколения в легендите остава.."

Позната е историята стара -
слепец прогледнал - боже, опази.
И някак странно всичко се повтаря...
Такъв човек сам себе си руши.