Не понасях лъжи, комплименти.
Всяка истина беше ми щит.
Имах много сюблимни моменти.
Радост, щастие, бяха ми мит...

Не успях своят хъс да пречупя.
Обявих безпощадна война
и сърцето ми жадно затупа,
че кръвта ми не беше вода...

Постигах блестящи победи.
От успехите - се, разгорях.
С усмивка умеех да стрелям...
Фанатик за любов даже бях.

От водата направих хартия.
От природата - каменен зид.
Рециклирах света-мръсотия
и нададох тарзанският вик:

Ще превърна земята във обич.
Този свят, ще е приказно нов.
Ще ухае живота на рози.
До любов се достига с любов!

прекрасно предаден.
Поздрави!

Борбен дух срива гнили прегради,
смелостта е за честни сърца.
Техен кръст, но и тяхна награда
е с любов да обвиват света.

искричката:) Готов си да направиш много неща!
И всъщност, разбрал си най-важното - до любов се достига с любов!...
Нека Любовта винаги е с теб, в теб, около теб, до теб...