" Аз не съм красавец, аз съм грозен.
Моите родители са прости.
Аз дойдох по селски коловози
като бос езически Апостол..."

Павел Матев

Когато Бог раздавал красота,
съзнателно навярно ме отминал.
Не мога за това да Го виня,
щом има основателна причина.

Днес примирен с безличния си вид,
отблъскван от красиви земни феи,
превърнах словото в предпазен щит
и скрит зад него, тъжно, но живея.

Душата ми прилича на Луна
прегърната от нощ безумно черна,
но липсва ми и дневна светлина
поне веднъж за миг да я погледна...

Стъписах се когато се видях
загърнат с наметало от уплаха.
За външния си вид аз нямам грях,
плача е моят душ и моя стряха.

това го казва малкият принц, и е вярно!
Бъди себе си!

определено твоя е вината за това, че стиха ти здравата ме сграбчи за сърцето.
Поздравявам те! :)))

Красивото може да бъде оценено само ако го сравним с по- малко красиво!Грозно няма!Поздрав!