Отиде си, тъй както и дойде.
С любвеобилен поглед ме прониза.
Очите впити в моето сърце
не бих ги заменил за Мона Лиза.

Усмивката ти мека тишина
по вените ми топло преминава.
Спомена завръща радостта,
че този ангел, лично го познавам.

Гласа ти, като коледно звънче
в съзнанието нежничко припява.
Болят неосъзнати грехове
които като язви в мен остават.

Аз слушам вече свойта самота
и буцата от болките преглъщам.
Ще те очаквам някога в съня,
там мога без проблем да те прегръщам.