Домът ми е съвсем обикновен,
стени които нищо не говорят,
един красив, измайсторен гоблен,
саксии със цветя за мен са двора...

Очите ми се давят в тишина...
Ръмжи вратата с пантата ръждива
да ме завърне духом у дома...
Пердетата потръпват боязливо...

Подпряната във ъгъла метла
разпуснала косите русокоси
е скрила куп от моята вина.
Да не задавам глупави въпроси.

В пода, скрито дървояд гризе,
а скърцането плаши тишината.
Прегръща ме леглото със ръце,
завивката ме гали като вятър.

Наднича през прозореца звезда,
а светлината хапе с зъби мрака.
На гости бяхте малко у дома.
Идете си! Вас някъде ви чакат...

С умиление и любов е написано!

С удоволствие чета всичко твое!!!
И се радвам, че те има!!!
Поздрави!