Това са снимки от пиесата "От бесилото към безсмъртието" на Стефан Стайчев.
Удоволствие за мен е да ги споделя с вас приятели!

Желая много успехи и вдъхновение, на теб и на творческия колектив. Да играеш в пиеса за най-великия Българин е огромно вълнение и отговорност.
Много сезони желая на тази пиеса!

Не мога да забравя последните редове написани от Яна Язова в романа и „Левски”.

„Какво дължим на едно бесило? .....бесилото послужи за утвърждаване на човешките правдини и на свободата. Тези призраци, всеки ще се сети, това бяха войниците на дякон Левски. Последните...останалото от тайната и велика войска на надеждата. Но тези окаяни получовеци, тези призраци, бяха истинските и най-опасни врагове на въоръжените войници, построени върху насипа. Тези бяха най-страшните свидетели на катастрофата. Из безнадеждието на тия смазани същества, които щурваха в мъглата на този ден около бесилото на дякон Левски, се роди в последствие онзи поразителен кураж, който потресе света. Защото едно бесило като това е ужас, но и кураж, отчаянието е сила, падението - величие, безсилието е армия, която има за оръжие духове и това е най-страшното оръжие на света.”

Силата на духа е най страшното оръжие. Да съхраним духа!!

Днес повече от всякога трябва да се връщаме към Възрожденската епоха и нашите национални герои. Поздрав за постановката и успешно представяне!