Ще има някое време
един дядо и една баба,
без грижи и без проблеми...
С много мисли. Не само за хляба.

Те ще имат щастлива внучка
грижи дето не им създава.
Всяка нова житейска случка,
тях само ще ти забавлява.

Дразги между им, няма да има.
Приказна обич за тях ще свети.
Чувствата им, ще са райска градина
ухаещи на неземно цвете...

Няма финал, таз история бъдна,
както няма реално начало.
Никой не знае какъв ще бъде,
затова се оглежда, в огледало...

Много хубава приказка за труда и трудния хляб, за поколенията, които ще живеят в райската градина.
Поздрави!