Светлините изгасяха мрака.
Булеварда превърна се в плаж
и коли като прилив заляха
с много нерви и малко багаж.

Вълнолома минутно растеше.
Светофара, ненужен бе фар.
Тъмнината, бе бряг и зовеше...
Морски бриз със бетонен загар.

Вместо гларуси, клаксон пищеше
и ръмжаха мотори сърдити.
Вместо йод, на гориво смърдеше
и лютеше солено в очите...

Мъдро утрото, чакаше кротко
и с надежда,дано да не види
ежедневната морска жестокост,
от разбити рапани и миди...

Здраве и радост!

Воистина Воскресе! Дано винаги остане в душите ни....

Вяра, светлина и надежда по пътя ти!