Една легенда ще ви споделя.
Поуката забравена е вече.
Как син, спасил е своя стар баща...
Как мъдроста помага, а не пречи.
В една държава царя наредил:
"От възрастните хора, нямам нужда.
Изтребени да бъдат до един.
Заповедта ми, да не се обсъжда!"
Кланетата започали наред.
Да се опълчи, никой там не смеел.
Единствено, един добър човек
пред своя стар баща благоговеел.
Напук на тая заповед, решил,
баща си от палачите да скрие.
Излъгал царя, че го е убил.
Греха с лъжа успял е да измие.
Дошли години на глобален глад.
Съвета царски, почнал да умува,
ала неопитен бил той и доста млад...
Какво да стори, да не се гладува?...
Сина попитал скрития баща.
Получил отговор за избавление -
в мравуняците, имало храна.
Там било скрито, тяхното спасение.
От тая мъдрост, царя се смутил.
Сина притиснал докато признае...
За заповедта си грозна, съжалил
изслушвайки лъжата му до края.
Тогава нова заповед издал.
От старците, разбрал, че има нужда.
Убийствата завинаги възспрял.
Насилствената смърт била му чужда...
И процъфтяло царството напред.
От мъдрост, царя, ден след ден отпивал.
Всеки старец, чувствал се човек,
преди от този свят да си отиде...
Сега у нас уви не е така.
Възрастните, немощ ги изпива.
Управниците, плаши старостта.
Те мислят само, как да я убиват.

Сега у нас я няма младежта -
прокудена в чужбина
и тъжна гасне старостта
без децата си, в своята родина...

но актуална приказка...

И Българията скоро няма да я има.Ще има само спомен за една бащина земя ,сега продадена и потурчено опозорена благодарение на управниците и.които нанасят вреда с управлението си всяка секунда безвъзвратно !

но...и тъжно....