В блатото, един шаран без люспи
се дуеше пред своите събратя:
"Живота под водата е изкуство
и трябва да се спазват правилата.
Тук има ред и здрава дисциплина.
От жабите добро не се очаква.
На сушата уж ходят да почиват,
а все за нас разказват, като крякат...
Разделно трябва вече да живеем.
Разделността е метод съвършен!
Водата нека ние завладеем!
Повярвайте! Мислете като мен!"
Една старица-жаба, се опита
да каже, че това не е така:
"Навсякъде и много аз съм скитала.
Домът ми е и суша и вода.
Природата така ни сътворила.
Срещу нея нека не вървим.
Нека сме един за друг закрила.
Законите и, нека не рушим!"
Видя шарана червейче и бързо
налапа го. И...случи се беля.
За нещо сякаш някой го завърза
и  той към сушата, неволно полетя.
"Ако неразделно ти се храниш -
засмя се жабата във тоя час -
щеше във водата да останеш
и мирно да живееш между нас нас."


Разделно който иска да живее
все някога на него ще се смеят...