В кухнята се случват чудеса.
От приборите дето по стелажа
окапват се от чистата вода,
един капак се правеше на важен:
"За мене няма тенджера достойна -
отсичаше безпринципно капака -
дори да бъде тя със дъно двойно,
аз няма да и бъда похлупака...."
Всички се страхуваха от него,
бе твърде плосък, равен, неудобен,
захлупваше ги без да му придреме,
не бе подложен на контакт със огъня...
Шушукаха си съдовете скрито:
"Нима един капак ще командори?
За жегата веднъж не ни попита...
Крещи, че като него няма втори...
Един тиган, така се разгневи,
че с дръжката удари похлупака
и той като кълбо се търкули
и никога след туй не го видяха...
Да! Слепотата е за съжаление.
Физически недъг - когато е.
Капака беше сляп за уважение,
отиде там отдето и дойде...

Ръкопляскам за теб тази сутрин! Поздрави!:))

Ти от всичко правиш поезия...
Ето, вече одухотворяваш предметите и то по твоя си уникален начин...За да ни предадеш мъдростта си, неспокойствитето си към всичко нередно, пошло, нечестно...
Една голяяяма прегръдка за Езоп!;))