Упрекна ме, че в дявола се вричам,
че думите зад маска аз съм крил,
че мразя Бог, а себе си обичам,
че съм бунтар, а не смирен и тих.
А пътя от Осанна до разпни Го
аз помня, че и друг Го е вървял.
Да се сравнявам с Него аз не мога,
че аз съм земен. Той е идеал!
И в тоя стих ще бъда буен вятър,
за да раздухам хвърлената кал.
Духът ми е парче от свободата
за светлина, която съм избрал!
Категорично, твърдо заявявам,
та тая жлъч все някога да спре:
Такъв съм бил и пак такъв оставам
аз няма да съм сбор от страхове!

Поздрави!