За теб ще прекатуря планини

и слънчев лъч за тебе аз ще хвана!

И винаги, дори да не личи,

в сърцето ти невидим ще остана…

За мен ще си онази светлина,

която ми е нужна, за да бъда…

Помръкне ли поредната мечта

с приятели човек се чувства мъдър...

В душата ми завинаги ще си,

усещам те през всичките си пори...

Бъди до мен, когато най-боли,

неистово желая и те моля.

Звездите погледни - ще бъда там...

В морето ли - вълна ще съм пенлива...

Бъди до мен, не ме оставяй сам,

че сам човек  за себе си изстива...

И в Дунавските ледени води

към теб, с течението ще се боря...

А ти по Витоша ме потърси...

Не се плаши от дъжд… Така се моля!