На паркинга един шофьор пиян,
в моята кола заби се челно.
Изфъфли, че не бил я уж видял,
дори и, се опита да изчезне.

Разбира се, беглеца не успя.
Аз притежавах купче ламарина -
останките от моята кола,
докарана наскоро от чужбина.

В статистиката влезе тая гад
за хванатите с алкохол шофьори.
По пътищата като пилци мрат.
Не може ли това да се пребори?

На запад от законите боли.
Там всеки стриктно спазва правилата.
Темида тук е с вързани очи,
възмездието дава го парата.

Разказах тази случка, просто ей така.
такива случки има милиони.
Аз нямам вече своята кола,
защото няма действащи закони...

Какво ли още не губим заради тези недействащи закони!

Благодаря ти, че го написа.

И поздрави, че умееш през тъга да се усмихваш!

съвременна българска поезия!
Съвсем в духа на времето ни, опс, обществото ни!
Поздрав и усмивки!:)))

но стихът ти си е изключителен!
Ако всички изкрещят дали ще се чуе? Трябват ни не само закони, но и култура за тяхното изпълнение.
Пожелавам ти нова, по-добра кола и безицидентно пътуване! Поздрави!:)