Събуди се слънцето. Някой разхлопа се рано.
Надникна през облака и от възторг засия.
С първия лъч, един Щъркел в гнездото обхвана
тракащ със клюн и очакващ свойта "жена".

Слънчо разтика набързо завивката мека
и се усмихна на Щъркела който видя.
Всички дървета надянаха цветната дреха.
Птичките пееха одата на Пролетта.

Над Земята разстла се ухание топло и нежно.
Пчеличките грабнаха кошничките за прашец,
а в красотата си, всички цветя се оглеждаха,
вятъра сплиташе аромата им в дъхав венец.

Студа се изплаши от приказно чудната гледка,
покри се смълчан, незнайно от никой къде.
Той обичаше сивото, мразеше всичко цветно
с което танцуваща Пролетта тук дойде.

Земята изтръска снагата от зимната влага.
Простора изпълни се с многобройни ята.
Ехото даже от радост не спря да повтаря:
"Добре е дошла Пролетта, добре е дошла"...

и песенно,и топло и нежно...просто пролетно!