Мечтите ми - развита прежда
усукана, без край,
лежат без никаква надежда...
с тях дяволът играе...
И с остри нокти ги обърква,
превръща ги в мираж,
а аз, като в разбита църква,
застинал съм на страж...
Не съм това, което искам
и дишам самота...
Не мога да броя до триста,
без звук да издада...
Но истините, като примка,
те моя врат душат.
Не трябва ли да съм изстинал
за този сбъркан свят?...
От кратката ми равносметка
въпроси, като нож,
от мен премахват всичко светло...
За другите съм лош...
До тук! Не съм достоен значи,
щом толкова боля!...
Дали сега аз ще заплача?...
Ще премълча това!
С развита прежда не умея
да изплета мечти.
Сам, в лабиринта ще живея...
Да знаеш как боли-и-и...

И все пак нека има мечти и прекрасни стихове като твоите! Поздрави, поете!:)

"и дишам самота"...развълнува ме много!
Благодаря ти!!!!!!
Сърдечни поздрави!))))

И от мечти... боли... Аз пък това знам!

* И още... :)

има надежда...