Ако, животът е кристална чаша
напълнена с пенливо питие,
достатъчен е само миг разклащане
и устни жадни някой да допре,

за да се влее силата вълшебна
и вените да се изпълнят с жар.
Но чашата е първа и последна,
не пресушавай тежкия кристал.

Отпивай бавно течността магия,
на странни чудеса бъди готов.
В пенливо вино зная, че се крият
безброй мечти и пламенна любов.

От първа глътка, ако се опиеш
и топлина погали ти кръвта,
не бива от копнежа да се криеш,
а дай импулс и воля на страстта.

И всяка следваща ще те пренася
в тайнственни, бездънни светове...
Ако, животът е кристална чаша
на дъното се утаяват грехове.

i az mislq taka:). nikoga ne sa mi dopadali prekalenite svetci:))))))))
neveroqten stih! mnogo mi e po sarce!:)

До дъно,Поете!Нали сме хора...

Чудесен стих,адмирации :))))

ще те изучават, да знаеш!:)) Помни ми думата:))

Ако, животът е кристална чаша
................................................

НЯМШЕ-
ДА Е НАША...

ПОЗДРАВ:)