Страх ме е -                          
                 от глухотата на славея,
от топлината на зимата,
         от мълчанието на мъртвите.

Страхувам се от безпътици. 

Страх ме е -
               от близоста на хоризонта,
от далечината на истината,
                 от греха на безгрешните.

Страхувам се от проблясъци. 

Страх ме е -
                          от пожара в тинята
от белотата на мрака,
от тъмнината на утрото.

Страхувам се от плиткото.
 
Страх ме е от себе си!
Отивам да се победя!
Безстрашните са мъртви!

Смелост е да живееш въпреки
старха и с песента на славея,
топлината да приемаш и на зимата
и в мълчанието на мъртвите
да чуваш къде е пътя...

Смелост е да провериш
сам
близостта на хоризонта,
да се огледаш въпреки стараха
за мъничките човешки истини -
те не са далече...
смелост е да погледнеш в очите
светкавиците - проблясъци
и да приемеш, че няма безгрешни...

Смелост е да нагазиш в дълбочината
на плиткото и себе си от калта да опазиш...
И е смелост да приемеш,
че пълна победа никога няма -
как ще познаваме кое е доброто,
ако я нямаше белотата на злото?!

" strahat ubiva,bavno ni ubiva
i posle ni prevra6ta v podledci"
....
no izkazali go ve4e nie ne sme podleci,a 4OVECI!!!
pozdrav za stiha!