Какво ти бъдеще за утре
в таз зациклена държава,
която от безвратни мутри
позорно днес се управлява?

И като пъклена картина
роптането напира в мен.
Душата ми е вече синя
от ръгането със остен.

Усмивки няма по лицата.
Проблеми тонове тежат.
Днес потърпевши са децата
в този - бездушевен свят.

Превръщат ни, кръвта в монети,
мечтите стрелят се с пари.
В портфейл изражда се сърцето
и с алчност вече , то тупти.

Но до кога така ще бъде?
Въпроса с шепот го крещя...
Ще може ли да се развъди
любов в човешката душа?

Иска ми се да е така....
Вярвам в това...
Много е силно стихотворението ти...

Изпуснали сме отдавна йоздите
и,, конете" алчни са подивели..
Не можем и в сън да се мерим.
със страните наречени бели...
/извини ме за йоздите ,нямам свестна кирилица !/

vse trqbva da ima i hora,koito da ne mogat da badat kupeni...
"tova,koeto ne se kupuva s pari,se kupuva s mnogo pari"-za men e gadnata logika na horata bez stoinost.