Сине , не бъди като баща си
да превръщаш думите си в стих.
Римата така съм я намразил...
От живота , елексир не пих...

Портмонето ми - река безводна,
паметник във джоба ми тежи.
А душата, като черен облак
всеки ден неистово вали.

Днес, добре живеят бизнесмени,
мускулести с визия мъже.
Не мечтай, ти сине, като мене
за мечти препускащи коне.

Още нещо искам да ти кажа.
В ябълка със червеи растеш.
Твоето сърце, ще го премажат
на поезията щом се отдадеш.

Грях ми е, че в себе си съм скътал,
сине, все заключени врати.
Щом не в Рай, а те въвеждам в пъкъл
дето честноста в катран гори...

Не упреквай, че ти завещавам
стихове в които съм живял.
Само писаното зная , че остава...
Липсвам ли ти - потърси ме там!

...хей..почти ме разплака..
Хубаво...и много истинско..

"Само писаното зная, че остава...
Липсвам ли ти - потърси ме там!"
Да, така е, човек след себе си трябва да остави нещо хубаво за идните поколения.
Поздрави! Разчувства ме! Усмивки и хубав ден. :)

Отново ти казвач, че си голям творец!

мъдро и истинско! Поздрави!

тя за нищо не е виновна! Поне е Българска, не е крадена каквито са повечето творби внесени и преведени отвън от нашите съвременни поети и поетеси!

някого в свят на богата душевност, със сигурност си му дал най-доброто от този свят. Другото - Божа работа. Поздрави!

Хареса ми, Вальо, макар че е малко пораженческо - поезията може да гази като танк. Понякога мутрите не могат да мигнат и тя ги е прегазила. Малко ме и натъжи - някакси стои като контрапункт на бащиното послание на Стамен Панчев отпреди стотина години в "Сине мой!" (не ча аз бих казал всичките стаменпанчеви работи на сина си като му дойде времето, но все пак...):

"Сине мой, живей със СВЕТЛЕЙ спомен
На родинолюбците деди,
Гражданин бъди ти сявга скромен,
Честен в мисли и в дела бъди,
Вярвай в идеали благородни,
С тях окрилван в мирен труд и в бой,
Дай живота си за края родни, -
Българин бъди, о сине мой!"