Поиска Бог от мене разрешение,
(какво, че е всевластен всъщност Той)
да пише за света стихотворения.
Любов - да е лирически герой.

Отвърнах Му, че трябва да помисля.
Какво от туй, че Той е господ-Бог?
Стиха, кристално чист е като истина
и няма Ад, най-вече за Любов...

Не се обиди.Каза, че ще чака.
Въпроса Му, ужасно ми тежи.
По Хамлетовски в мен дилема сякаш
крещи неистово - to be or not to be!

Реших накрая. Словото е земно.
Той нека си господства над света.
Поезията нека е нагледна,
загадка да е нека Любовта...

Бог се усмихна нежно и ми рече:
"Увличам се понякога и аз.
За стихове не ще мечтая вече,
поета там единствен има власт!"

Бог е любов!

имаш сетивност...
имаш душевност...
имаш тънък усет...
имаш талант...
Любовта е в теб!...
Добър урок!:)