"На прашната пейка, на калдъръмената уличка стои тя- майката, загърната в черно, отправила поглед на изток, в очакване на своето слънце - детето си... Но... Той никога няма да се върне, никога не ще помогне на майчиното сърце да се усмихне..."
Страданието е отредено за хората и най-вече за най близките.
Думи за утешение никога няма да се намерят.
Мир на праха на това момче и да си помислим, че Господ прибира любимите си при него, като свои Ангели.

Искрени съболезнования. Останалото е мълчание.

да помълчим ....

защото съм носил ковчезите на 14 свои колеги и приятели на майките им. В 3 от тях нямаше нищо - само пясък. Това не се забравя никога. Помни се през целия живот.
Грешката на войника е, че трябвало в случая да слезе от автомобила и да напише рапорт до дежурния офицер макар и с риск от пияния старшина да отнесе наказание - арест за неподчинение. На сегашно време сержантския състав се е самозабравили се.
Това няма да върне сина на майката. Тя цял живот ще е с болката си.
Моите най-искрени съболезнования.

И истински се надявам да не е част от твоя живот. Защото съм убедена, че много боли. Приеми моите искрени съболезнования. Бог да Го прости. Господ прибира най-добрите и чисти хора при себе си.
Не съм изгубила никой от най-близките си хора, и малко ме е страх, мисля си, че не съм подготвена за този удар. Близки хора да, и съм усещала буцата, дори не можеш дъх да си поемеш.