Потърси го в звука на Балкана,
в тишаната на морската шир...
И в небесната облачна пяна
той навярно добре се е скрил...

Тишина му е , знай, наметало...
Птици Феникс са двете очи...
Но ранено сърцето замряло
до любов зачервено тупти...

Неизвестното в тебе го плаши.
Свойта болка избрал е за кръст.
Не сълзи, с бели лебеди плаче,
щом изплуват превръщат се в пръст...

Намери го и дай му мечтите.
Любовта си момиче му дай.
Преплетете ли вие съдбите
ще превърнете Ада във Рай.

А гласа като ехо камбанен
възкресен от теб, ще тече...
Във легендите то ще остане,
мълчаливото твое момче...