В гроба ми сложете три неща -
цигари, водка... снимката на мама.
Бързо ме завийте със пръстта
да мога само с тях да си остана.

Пороците ли? Нужни са ми там,
а мама ми е нужна за съвети...
Аз грешен съм - това прекрасно знам,
затуй ще си ги стискам във ръцете.

Снимката сложете до сърцето
за да усещам майчиния пулс...
Не зная как е там в небитието,
но с мама и безвкусното е с вкус...

Сега навярно тя ще се разплаче.
Не иска да говоря за смъртта...
Живота като хвърленото зарче
завърта се, но спира във пръстта...

И затова щом вече хвърлен зара
все още като пумпал се върти,
не е порок ни водка, ни цигара...
Любов са всички майчини сълзи...

Не напразно три неща желая,
дано със думите ви заразя...
Животът и спринтиращ не измаря,
щом има белег даже под пръстта...

Смъртта е нашата строга учителка.
Животът са учебните ни часове.
Живи сме – простени са ни всички грешки.
Краят ще е оценка колко струваме...

Много добре си изразил мислите си, а може са мисли на повечето от нас, но не можем ги изказа, или по точно, страх ни е да го направим. Дори избягваме да мислим за смъртта, защото не я искаме, защото имаме какво още да дадем от себе си в този живот в който сме временно и за малко на тази земя. Както винаги ме впечатляваш силно и ме караш да се замислям за много неща. Благодаря ти, че те има и ми даваш възможност да се докосна до твоята поезия. Хубав ден. Нина

отново прекрасно стихотворение!И много силно.Благодаря ти!

Прекрасно написно!:))

и ме разплака ,а аз си мислех ,че съм забравила да плача! Поздрави и пиши все такива силни ,житейски стихове!Гении си !