Завият ли очите ми с дантела,

посипят ли ковчега ми със пръст,

загледай се в крилете на орела,

разперени като надгробен кръст,

 и запомни, че мъж не се жалее

 с пресипнал глас и сълзи във очи.

Мъжът обича вино да се лее.

Мъжът обича песен да звучи.

Мъжът обича с вятър да се бори.

Мъжът обича мирис на тютюн.

Той никога на колене не моли.

Заклева се във хляб и във куршум.

На колене мъжът е като знаме,

 пречупено сред бойното поле.

Мъжът е мъж, когато се изправи

 и тръгне пред препускащи коне.

И ако ти в орела ме познаеш,

 снагата си - топола - изправи,

запей ми песента, която знаеш,

 единственно от нея не боли.

Разлей ми вино, за да се опия.

Цигара запали - да ми дими.

Повикаш ли ме - няма да се скрия.

Поискаш ли ме - хляба целуни.

Нямам думи......

Това е шедьовърче!Поздрав!

Това е стиха на живота ми...благодаря ви...

Мъж който иска да живее достойно в сегашно време. Такъв мъж и със свещ да го търся, няма да го намеря.

не би била преодолима. Невероятно е!

Вальо, ти си невероятен! Само истински мъж може да пише така!!! Специални поздрави от мен!

И истинско ! Поздрави !

Наистина си написал великолепно произведение- шедьовър..

Бъди!
И все така пише стихове! Имаш дарба..

Истински вълнуващо, неповторимо и завладяващо стихотворение. Браво! Желая ти още нови успехи и чакам следващи прекрасни стихове от теб!

...и слушала в твое изпълнение. Радвам се, че имам повод отново да го направя.