Ако очите ми станат
                                      игумени
в манастира на
                         мислите,
а сърцето ми бъде
                                камбана
в светлия храм,
то тогава
аз ще съм мъртвия,
а ти
саркофага, в който ще легна...
Пръстта ще е вятър
притискащ здраво капака
на раздялата...
Некролог ще напишат
сълзите
в необятната шир на тревогата
и ще молят за прошка...
Но кого?...
Аз ще съм мъртав,
а ти -
похлупака на времето,
в
което творих....
Замълчи!
Ще те чувствам дори във пръстта...
Ако има закон
той е
вятърът
пиещ уморените мисли и вярата...
Самотата ще бъде кръвта
за
промивка
на грешките....