Черен гарван кълве от душата ми,
побеляла от мъдрост и грижи.
Аз го гоня с очите на вятъра,
от умората вече не виждам...

Клюнът остър разкъсва мечтите,
впити ноктите, стискат сърцето
и нагарчат от болка сълзите...
Гарванее ми даже лицето.

Грозен грак вместо думи изплювам,
в мисълта се превръщам на гарван
и забравям в копнеж да танцувам
и чернея, и яростно падам...

Ще се боря! Не искам да бъда
черен камък на бяла постеля.
И макар да съм с гарванска мъдрост,
с пойни птички мечтая да пея...

...Страхотно е....
Толкова образно си пресъздал мислите си, чувствата си...борбата вътре в теб...
Знаеш ли, преживях го, почувствах го...всичко...
Много силни стихове, Вал! Много...

Понякога е необходимо твърде малко за да накараш някой да се почувства специален, а ти правиш твърде много за да остане това незабелязано от мен....

е опитомителя на човека. той крие много тайни. много ми хареса:)

Гарваните са странни птици...някой ги мразят , други им се кланят...въобще като нас хората...Усмивки и поздрави!