Чаках телефона де ме стрестне
със своя смях като камбанен звън...
В душата ми - бе хладна есен,
а цветна пролет грееше навън...

Твоят глас, заключил като тайна
в себе си - преграда между нас...
Той все мълчи, сърдит ми е навярно,
че жаден поглед в него впил съм аз.

Стои и чака ме да го помоля,
сам да му разкрия твоят код...
По-силен е от мен и има воля,
а част е от съвместният живот...

Посягайки към цифрите застивам -
това са десет парещи сълзи...
Едва тогава смисъла намирам -
повикам ли те, ще го заболи...

Ревнува ме! Мълчиш за мен и него...
Стоиме двама в лични самоти...
Аз утре се надявам да съм с тебе,
а него цял живот ще го боли...