- Скъпи зрители, тук при мен е поет
с който искам пред вас да говорим.
Вие защо не сте кандидат кмет
в предстоящите изборни спорове?
- Ще ви кажа направо, аз съм честен човек,
не желая да лъжа народа.
Няма муза в това да си някъде кмет,
да се бориш за своя изгода.
- Как за своя? Нали е за тях-
тия дето подкрепят ви вота?
Позицията ви нещо съвсем не разбрах.
В поезията ли е живота?
- Да! Да пиша е моята страст.
Свойта нежна душа да събличам.
В изкуството няма водеща власт,
затова със сърце го обичам.
-Твърде смело отричате земни неща,
но със рима в дюкяна не дават...
На какво се дължи във вас смелоста
тази теза, да отстоявате?
- Но това ми е верую, Боже пази.
Отстояват си тези - лъжците,
а греха като дъжд над тях все вали
от гнева на народа в очите.
Над мене е чисто и синьо небето
и душата прелива от трели.
Та това е. От Бог съм избран общо взето.
Нямам аз политически цели.
- Е, тогава не сте интересен за мен.
Рейтинг с вас, не мога да правя.
Актуален въпроса за кмет е тоз ден,
затова и ще ви оставя...
- Ей така ни оставят, на фотосинтез.
А в агония вече страната
чака своя последен венец
от чертожниците си... на съдбата.