Прожекторният лъч на тишината
в залата болезнено се впи.
От сцената полъхна нежен вятър.
Завесата - магията разкри

и чудото започна да се случва
пред хилядите блеснали очи.
Дори смъртта която бе наужким
повика покъртителни сълзи.

Дочуваше се хлипане, ридане...
Актьорите докосваха сърцата.
Вълшебствата от него като рана
бележеше във всеки светлината.

Времето бе сякаш отлетяло
от залата потънала в безвремие.
Финала бе житейското начало
на ново философско обобщение.

Аплаузите пареха ръцете,
а огъня, жарава бе в душата.
Едно обикновенно представление
разкриваше магията ТЕАТЪР...

представление е живият живот у тебе -ТЕАТЪР.
Познат стар непознат!