На малката разкаляна полянка
животните направили седянка,
след тежък спор с управата в гората
за качване на техните заплати...
Управата, седянки не желае,
но наблюдавала прикрита в края
седянката на жалката ливада
със мисълта:" На тях, това се пада!"
Обмисляла и всякакви решения
да няма животински стълкновения.
Животните обаче се множали,
различни по порода се събрали,
седянката превърнали в протест
разклатил управленски интерес.
Уплашили се скритите гледци,
една седянка, че ще ги свали...
Някой почнали да чупят пръсти,
друг (макар невярващ) да се кръсти,
че заприличало това поле
на бурно и разпенено море...
Животните са още в невидение
защото няма никакво решение.
Управата безмълвна ги следи
уплашена за бъдните си дни...
Една невзрачна някаква седянка
над лидерите хвърля тъмна сянка.
Какво ще стане аз сега не знам...
Животните до края ще са там!
А който приказките днес обича
се сеща на какво и таз прилича.

В самата басня трябва и поука...
Не спирай, Разказвачо ти до тука! :)))

На всяко чудо идва края,
но таз поука май я зная.
В пустинята мираж отлита
и бил ли е, не пита никой...

Поуката от баснята не зная,
но чакам с нетърпение аз края...

В пустинята днес който полети,
от жегата вовек ще изгори...
Животните обаче са на сянка
и правят незапомнена седянка...

С едно камънче Давид удари Голиат,
с прашка по детски,но уби го.
Падна могъщия високомерен мит
от камънче тъй смешно,жалко.

с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ