Все едно съм в изгнание.
Все едно съм в зандан.
Европейско терзание
ме измъчваше там.
Неразбирам езика
и не съм си у нас,
то кого да попитам?...
Аз съм ням, но със глас...
А България само
Дунав с мен я дели
и сърцето ми камък
не тупти, а тежи.
Някак сам съм сред хора
твърде чужди за мен
и ме стяга умора
да лежа всеки ден.
По-добре да работя,
да ми взимат потта,
но да бъда сред свои
във мойта страна.
Някой ще ме упрекне,
че напразно тъжа,
но на мойта България
аз безумно държа.
Не Европа, а Нея
нося в свойта душа.
Аз с това се гордея,
с мен гордее се Тя!

Поздрави за прекрасния стих!:)))

Нямах за цел да е такова, исках просто да е искренно...И то взе , че се получи!

Вал,винаги когато пътувам някъде после броя минутите,само да зърна,само да докосна моя край,моя градА има хора Вал,за който няма никакво значение къде са ,те дори и сезоните не виждат
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ