Тихо стъпвам по новите пътища
и опипвам настилката с крак,
все едно, че съм в тайнственни сънища
и не знам от какво ме е страх.

Не понасям пътеките гладки.
Слепешката по тях се върви.
Липсват там - изненади, загадки,
провокации липсват дори...

Но пътеките с тайнства обичам
и внимавам за камък и ров.
Бавно стъпвам, не мога да тичам
като дивеч в житейският лов...

И дулата от хорски езици
аз усещам прицелени в мен...
Щом изплъзна се - горд като рицар
отпразнувам деня победен.

Вместо с мелници с пътища споря,
обявявам им личен дуел.
В люта битка за милост не моля,
че победа е моята цел.

И така се изнизва живота.
Нови пътища все побеждавам.
В неизвестното търся кивота
и така света опознавам...

Вал,това е твоя дух далеч от суетата на успеха.В търсене на истинските неща и хора в живота!Прекрасна творба!

БЛАГОДАРЯ ти Джул...От утре до края на седмицата ще отсъствам, надявам се да не липсвам много...Като се завърна, ще споделям впечатления от братска Румъния...