Познаваш ли го оня от екрана,
Госпожо? Беше в твоят клас.
Не знаеше история... Остана...
Сега е в парламентарната ни власт.

Не го познаваш? Вече е охранен,
а беше незначителен на вид.
От партия обаче бе поканен...
Не помни той, че твой е ученик....

Изтрий сълзите. Не плачи, Госпожо,
това са днес "достойните чеда".
Дерат без свян дори по десет кожи
разтворили бездънната уста.

Знам. Пенсията ти сега не стига
и разхода ти всеки ден расте.
А той, Госпожо, в обектива мига
и мисли пак какво да окраде.

Защо не го научи да обича?
Сега е късно. Той е изтърван.
Върви пред него ти да коленичиш...
Сгрешилият виновен си е сам...

Вал, бях свидетел на събитията, когато се оформяха новите политици.Сега ги виждам високомерни, но тогава бяха жалки,лазещи,съгласни на всичко за да успеят в политиката и от там високи постове в държавата.Винаги са пред очите ми и ги нарисувах в стих.Невероятен дух има в творбите ти,силни,могъщи!
с обич твой фен ДЖУЛИЯ БЕЛ