Луната като пита се търкаля
по нивата наречена небе.
От приказката знам я обикаля...
Обичах баба да ми я чете...

Сред много приказки разбирам, че живея.
Откривам ги и радвам им се аз.
На някои и сега със глас се смея,
а други изживявам във захлас.

И всички те, са толкова реални,
че чудя се защо ме хваща страх
когато появяват се кошмари.
Нали добрите ще ги победят?

А питата-луна си обикаля...
Налапва я там облак прегладнял,
но тя със добрината го изгаря,
а той от болка виж, че завалял.

Какво, не ти ли става ясно,
че приказките бродят между нас?...
По детски съм щастлив и е прекрасно...
В коя от тях героят ще съм аз?