Циганин хапе луната
с мрачни очи...
Стон задавя душата
и и личи.
Чувства разпръскват звездите
в звездно небе.
Сълзи дълбаят очите.
Звучи сърце...
Вятър прегръща мрака
шушне любов.
Той, с надежда чака
слаб, но готов.
В кръста затъкнал ножа
в ръце с цветя,
циганин само може
с кръв - до мечта.
Може да носи клада
и да гори.
Обича до безпощада,
дори боли.
Хапе луната и срича
по звезден път.
Знае как се обича.
Чете греха.
Няма закон за него,
има любов...
Лавина в сърцето стене...
Ех, благослов.

Невероятна психология за волния цигански дух!Страстно до кръв,огнено до червено,тя е в песните им и в твоя стих!
с обич твой фен ДЖУЛИЯ БЕЛ

Благодаря ти Джул...Искам да кажа нещо по повод коментара който изтрих тук: Анонимни коментари в моят блог няма да има.Който не си остави името ще бъде изтрит...