Минутата понякога е час,
понякога дори е цяла вечност.
Часовника - стената между нас
отмерва я, не в близост, а в далечност.

Понякога минутата е миг
и често не достига за момента,
а секундарника със метрономен вик
крещи шейсет наизустени комплимента.

Минутата е малко за любов,
ужасно много за смъртта обаче,
но в нея има толкова живот...
Шейсет секунди колко много значат!

В една минута толкова съдба...
В една минута толкова надежда...
Минута, а е зейнала врата
която към целта ни все повежда.

Когато я усетих и разбрах
видение получих от небето.
Часовника завинаги си спрях.
Минутомер за мене е сърцето...

Това е важното. :))

Като се замисли човек наистина е така. Минутата е понякога наистина е кратък и красив миг, а друг път цяла вечност!

Вал,динамично и ти танцуваш и си Людмила Гурченко.И пееш пет минути,пет минути...Невероятна творба,просто пееш, когато я четеш!
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ

и си събрал целия живот в нея! Дори повече - изпълнил си 60-те секунди с вечност.
Поздрави!:)

Освен да ви благодаря, друго нещо остава ли ми?