Небето се разплака като мама.
Сълзите му попиваха във мен.
Една се спря на бузата.Остана.
Почувствах се от нея осълзен.

Дали не искаше да каже нещо
на своето пораснало дете?
Усетих я хем нежна, хем гореща,
прекрасна като майчино сърце.

Защо сълза? Въпроса ме задави.
Вземах я леко, сложих я в ръка.
Дали със майчината мъка ще се справя?
А мъка ли е нейната сълза?

Сълза е мама и като обича.
Душата ми от щастие запя...
Небето със любов над мен се стича,
а след това протяга и...дъга.

Толкова е хубаво, че искам само да те прегърна...

Вал,невероятен дух имаш а нежност-дете!
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ

Прекрасен стих за невероятната връзка майка,дете.Поздрави :)))

Благодаря ви...Радвам се, че разбрахте дъжда...