Крещяха чайки лятото над мене,

а погледа се къпеше в река

и слънцето печеше разгневено

забиващо лъчи до същността.

 

Самотни лодки милваше водата.

Отсрещен бряг трептеше в мараня.

Размахваха рибарите веслата

с надеждата за рибена чорба.

 

Спокойствие достойно за романи.

Едно парченце родна красота,

без ядове, скандали и закани...

Прекрасно лято - сбъдната мечта.

 

Завърнал се след приказката кратка,

нагазил в ежедневните неща,

аз пазя спомени безумно сладки

за лятото което отлетя.

..без ядаве ,скандали и закани? Доста хора биха Ви завидели благородно!Аз-също!

Не Зари, нямах такова лято, но в мечтата ми е то да беше такова...Благодаря ти все пак за коментара и моля те нека си пишем на Ти!