Не ме помнете! Син съм, на жена
която чупи пръсти от проблеми
и мъж обикновен ми е баща.
С какво да ме запомните пък мене?

Живея скромно. Пиша стих след стих.
Душата си по листите рисувам...
Понякога съм шумен, друг път тих
и с птиците обичам да танцувам...

Когато мен смъртта ме отведе.
В прегръдка щом земята ме притисне.
Пръстта ще бъде моето небе...
Сега лъжа ли съм или съм истина?

Не ме помнете, а бъдете с мен
докато още дишам и ме има.
Дори да съм съвсем обикновен
аз мога да обичам непростимо.

оставят в съзнанието на всички!
Защо ли понякога ей тъй, неочаквано и непредвидено в съзнанието ни изплуват равностметки и тъжни мисли, които раждат стихове...
Поздрави!:)

Стихове се раждат предимно от мисли, без значение дали са тъжни или не.Моите стихове не са кой знае какво, но те имат в тях огромната ми любов към поезията и затова си ги обичам безрезервно.Този стих е един от многото които написах просто така....

Ани, няма случайни и невъзможни неща...

е,аз пък ще те запомня:))

Дано е с добро...Това има смисъл вече...