Китарата е шестострунна  зная,
но само пет са пръстите ми на ръката.
Танцувам ли със тях, тя ме дълбае
и рови като свредел във душата.

Различни настроения и звуци
умелите танцьори предизвикват...
Китарата се чувства, не се учи...
Усетена - тя ехото надвиква...

Защо е шестострунна все се питах.
Въпроса ми, измъчи битието.
До отговор, все пак успях да стигна:
най-тънката е струна на сърцето.

Сега когато отговора зная,
обичам да я слушам как ми пее.
Звъна и, ме повежда към безкрая
и с ритъм ме зарежда, да живея...

За отговорите... питай винаги най-тънката струна...

* Обичам да те слушам :)

Моята китара е само с тънки струни...

Затова музиката й е прекрасна... :)

* Но и лесно се късат...

МОИТЕ СТРУНИ НЕ СЕ КЪСАТ, НО ИМА НЕГРАМОТНИ МУЗИКАНТИ КОИТО ГИ РАЗСТРОЙВАТ И ПОСЛЕ НЕ МОГАТ ДА ГИ НАСТРОЯТ ОТНОВО ЗА ДА СВИРЯТ....

Колко е хубаво да се вслушваме в себе си,....в музиката на сърцето - най-съвършената музика!
"Най-тънката струна" всъщност е много здрава, напътстваща ни...,искрена - никога фалшива! Просто трябва да я почувстваме, да й се доверим...
Поздрави!:)

Благодаря ти anastasiia!" В подобни случаи вулканите мълчат конкретно...."

А какво ти е мнението за седемструнната? :))))

"Поговори со мной, дружок, гитара семиструнная..." :)

Седмата е струна на мечтите....