Като кръг се усещам.
Като кръг се разбирам.
Ту студен, ту горещ съм,
кръговратът не спира...
Ту съм весел, ту тъжен,
ту съм строг, ту пък не,
но не мога да лъжа
като някои мъже...

Като бряг се усещам
от живота залян.
Няма никой отсреща,
аз съм Ин, аз съм Ян...
Аз съм бял, аз съм черен
и обичам и мразя.
Аз съм грешен и верен
раздавам се и се пазя...

Като стих се усещам.
Болен съм от изкувство.
Вечер звездните свещи
топлят моите чувства.
Аз съм сбор от емоции,
ту съм тежък, ту лек,
ту богат съм, ту прося.
Всъщност просто човек...

Като изповед.Реално и човешко.Поздрави! :))))))

Благодаря!

Поздравления!

Мерси и на теб...

Много емоции, противоречиви и многоцветни като самия живот... Хубаво е... Много!
Остани си завинаги "болен от изкуство"!:)
Поздрави!!!

Караш ме да се чувствам неудобно от поредните невероятни оценки...благодаря ти!

Ей, просто човек, готино ми е да те чета :)))))

Есенин се е самоопределил така: "Аз съм като Божия птичка. Пиша, както дишам". И твоето така изглежда.

Не ти правя четки. Есенин си е Есенин, ти си си ти. Но и двамата харесвам :)))))

Чувствам се притеснен от такива силни думи. Аз наистина съм си аз и то доста по-малък от това което искам да съм...Аз съм ...просто човек....