Този стих е по идея на Недялко Йорданов от последната му пиеса.


Подреждам със химикала
своята тънка съдба.
Чети! Не си ли разбрала
за дантелената луна.

Кротко от листа гледа
парче от мойта душа,
разношрифтово бледа
като дантелена луна...

Вплетени са въпроси
на една бедна страна.
Ехото кресливо ги носи
към дантелената луна.

Обич също ще видиш
в образа на жена...
Ти днес открий силата
в дантелената луна!

Всяка буква - звездица...
Нижа ги в свобода...
Ето ти, родна шевица
с дантелената луна...

Животът ми е дантела.
Мисълта ми - луна.
Всичко ли си прочела?
Кой стих не разбра?

Аз ще ти кажа само
стихът ми е светлина...
Усети моето рамо!
Аз съм тази луна!