Още помня бозата която,
дядо вземаше в чаши дълбоки
и разрошваше с обич главата
с наболите детски въпроси...

Сладостта на бозата усещам...
Тъга във душата надгарча...
Дядо тръгна за някаква среща...
Помня само, че с плач го изпращах...

Питиета различни опитвах...
но косата ми сресана беше...
Без дядо се мъчих да свикна,
ала в мене дълбоко болеше...

Сам, боза да опитам не смеех...
Стола знам, че измръзва без дядо...
В този спомен той още живее.
Често ходя... но просто присядам...

ще ми се да можех да напиша нещо такова за някой мой дядо или пък баба - но е невъзможно, няма я връзката...

Но ти можеш и пишеш онова което вълнува сърцето ти все пак....