На Вл.Висоцки

Обикваха те всички, щом те чуеха.
Ти истини горчиви не спестяваше.
Бунтуваше се срещу подлеците
и на лъжците също не прощаваше.
Цигарата в устата бе прегърбена
 а водката недоизпита - все обърната.

 

Какъв не беше в краткия си път, но истински.
В душите - разногласни струни, все надничаше.
Дори във вълчите уста се тикаше.
(Дали си се страхувал там? - Едва ли.)
Със ураганния си глас ковеше думи
 и стреляше със тях - като с куршуми.

 

Ти знаеше - кога ще скъса струната
 мига на земното ти съществуване.
Конете си пришпори срещу пропастта -
в очакване на вечното пътуване.
Цигарата във пепелника бе превита,
а водката обърната – недоизпита.