Нарисувай ме с грях!
Не с бои, а със вяра...
Ослепял съм от страх
как боли, ще повтарям...
Не ще се предам.
Ще греша, ще живея.
Първогрешник не съм,
пътят води към Рая.
Вкусна ябълка - грях.
Да отхапеш - грях също.
В мен кънти като смях,
като смок ме прегръща.
Разбрах, че щом ражда
плода си дървото,
то с любов се обгражда,
съгрешило в живота...
Ева, ти прегреши...
Ябълка я подай ми!
Виждам в твойте очи
непрочетени тайни.
Моделирай ме с грях,
искам много да знам:
Имало ли е срам
в греха на Адам?