Изминаха дванадесет години
откакто аз поисках ти ръката,
но днес все още имам си причина
за мен да си лъча на светлината.

Да бъдеш полъх, който да ме гали...
Да бъдеш шал за зимите студени...
Да си съгласна с мойте идеали...
Накратко казано - да си до мене!

Комин без пушeк зная, просто няма,
но пушекът ни бързо се разсейва...
Животът е комедия и драма,
а нашият като звездичка грейва.

Нека пазим нашето огнище,
едва в началото сме още на живота.
Аз теб не бих те заменил със нищо,
заклел съм се в това дори пред Бога!

Сега със прости думи ще ти кажа:
Бъди до мен и аз ще съм до края!
Детето ни, за нас еднакво важи,
а пътя му, със тебе го чертаем!

Съжалявам, но анонимни коментари няма да позволя в блога си....

Щастливка:)