Тази жълта тъмнина,
дето се е вкопчила в мен
и вади спомените ми кадър по кадър
като филмова лента...
Този прилив,
дето заля алеята за среща
на Времето с Вечноста
и превърна разходката в плуване
към безкрая...
Този страх железен,
превърнал се в решетка
на собствената ми волност
с едничката неподлежаща на обжалване
присъда - сам без право на помилване.
Този мой - остър поглед,
който те видя, позна, разкодира,
но останал ням свидетел на
близостта ти...
Тази ненужна моя амбиция
да разливам мастилото в сълзи
и сам да се гмуркам в океана,
измислен от мен - но реален...
Този пъзел живота...
Помогни ми със ъгъла само...
Аз ще стигна средата
след твойто начало!

"Оскар" за поезия...

Не това е стремежа ми...Има кой да преследва славата между общите ни познати...Това е усещане...