Бели дяволи с черни одежди,
черни ангели с бели мечти...
И в отвъдното няма надежда...

Ще си направя птица
за каквато отдавна мечтая.
Тишина - от лястовица,

Две коли на паркинг разговарят.
Едната казва: "Много се измарям.
Разхлопват ми се вече буталата.

Когато слънцето погълна хоризонта,
от липсата небето прокърви.
Сякаш Бог, сам себе си замоли

Спрете се вандали, мафиоти!
България съвсем ще изгори.
Превръща се във дом за идиоти

Валя дъжда. Навсякъде валя.
Бях мокър чак до кости - не отвътре.
Хербарий бях от есенни листа,

Защо ти бе нужно Смешнико и ти да обичаш?
Сърцето ти къса, любов по една балерина...
Сълзи, не усмивка по твоите устни се стичат,