Докога ще сме църква
без камбанария?
Загърбихме кръста

В един ресторант
с турска кухня,
двама много познати

От очите ми капеха кестени,
разсъблечени, гладки, невръстни,
и се сливаха с тъжните песни,

Душата ми, омраза я попари.
Болка ми изгаря същноста.
От фас запалвам следваща цигара,

Да те целуне всеки може.
Да те рисува с хубави слова
и да те превърне във принцеса…

Искам те красива в моят дом
с бална рокля в приказна каляска
теглена от черен, расов кон

Студът ни скова. Уплахата тегне в телата.
Шушулки-рапири изострени, грозно висят.
Проблем със газта, а няма проблеми с креслата

Ще кажа на Иванките честито!
Ивановците всеки поздравява,
а всеки иска житената питка

За кръста днес, в реката аз да скоча ли?
Не! Той е в мен. На плещите ми тегне,
а грехове течащи като сокове